Защо твоето тяло се нуждае от ЖИВИ КЛЕТКИ?

За мен, Ади Цанова, е чест! Да съм тук, сред вас, на сцената на едно събитие, което няма аналог нито по света, нито у нас. Хубаво е да сме в крак с времето, неотстъпвайкии по аналоговост, въпреки размера на страната и хората, които са готови да чуят какво имат да им кажат лекторите от тази сцена.

Аз съм вдъхновяващ лектор. Не мотивиращ. Мотивацията е движещата сила към постигането на определени цели. Тази движеща сила се ръководи от самия индивид. Никой друг не може да вземе участие в тази подбуда, идваща от недрата на човешкото съзнание за дадения момент. Това, което аз обаче мога да направя с моята вдъхновяваща реч, е да програмирам у вас желанието за самомотивация. Аз зная, че присъствието ми днес, тук и сега ще остави следи не у всекиго от вас. Причината е в това, че изказаното от мен ще стигне само до ензи, който е готов да го чуе. Нещо като ученикът е готов – учителят се появява. Но даже и така не искам да се преставям пред вас, защото това е твърде самолюбиво. А това не ми е присъщо, въпреки че се обичам бекрайно много днес.

Толкова много красиви жени на едно място. Дано тук там има някой и друг мъж за седатиране на естрадиола с доза тестостерон. Нужно е, както е нужно равновесието на киселинно-алкалните нива в организма на човека; както денят и ноща, както студа и топлината, изкачванията и спусканията. Иначе обстановката става неуровновесена и оттам взривоопасна.

Толкова много и все красиви жени. И знаете ли кое ни прави красиви? Не! Не е грима, нито прическата, нито прескъпия крем за подмладяване, нито скъпия парфюм, нито благосъстоянието, в което се намираме, нито дория добри секс. Е, той може да подскаже на организма, особено ако е с подходящия човек, по желание, здрав и… вие разбирате какво имам предвид, че е здрав. Не! Не сте красиви, защото вчера сте преминали през процедура пилинг на кожата на лицето и боядисали косата си. Всъщност, истината е, че всички тези неща, процедури и усилия предизвикват по-бързо стареене. Всъщност, ние сме красиви, защото в нас има живи клетки. Да, правилно чухте: живи клетки.

Хъм, да, разбира се, ще се замислите за какво става дума: та нима, след като ходя, дишам, храня се и се смея, в мен няма живи клетки. Има, разбира се, и то несметно количество живи клетки. Но някъде там, измежду тях има и не толкова живи клетки. С тях организмът се бори всеки ден от нашия Живот – постоянно, ежемигово, 24-7, през целия ни Живот, без стоп кадър – наречетето га както искате, знаейки, че по-прецизна система от човешкия организъм няма на този свят.

В човешкият организъм се случват неща, за които вие даже не подозирате, а някои от вас не проявяват никакъв интерес да зная каквото и да било за това „случване“, стига да стават сутрин от леглото. А да знаят що е то жива клетка и по какъв начин ще се отрази това знание за нея на Живота им – това е нещото, за което малцина се замисля до деня, в който разберат, че в тяло им има повече нефункциониращи клетки, отколкото живи такива. Това е денят, в който ние разбираме, че не сме здрави.

На 39 години аз не се обичах. Обичах всичко друго около себе си, но не и себе си. Обичах да работя много, постоянно, без почивка; обичах да се размотавам по нощните клубове – да пия и пуша, да не се храня междувременно, да се изтощавам от танци и разходки от един клуб до друг; обичах да не спя дни наред; обичах да угаждам на всички около мен за всичко; поставях първо тях на преден план, а после и себе си, ако изобщо имах време и сили в крайна сметка за това.

Мислех си, че с това раздаване аз ще спечеля повече от Живота, отколкото онзи, който не се раздава толкова. Мислех си, че, ако не го правя по този начин, ще се окажа един огромен егоист без бъдеще в общуването си с хората. Мислех си, че, ако за момент спра хода на този изтощаващ Живот на изключителен професионалист, актьор в руския камерен театър, майка, съпруга, приятел – светът без част от тези мои усилия ще се срути и човечеството ще загине. Ама наистина ще загине. Колко съм се лъгала само! Не след дълго, когато в Живота ми настъпи драстична промяна, аз осъзнах, че даже съм го правила напълно отговорно, преминавайки през ежедневието си като една хала, която го живее, но не го осъзнава. Осъзнах, че аз съм живяла в будна кома доста дълго време. Една кома, в която, да, аз, Ади Цанова, бях почитан професионалист, печелещ доста добри пари, уважаван член на организации, фондации, уважаван член на общество, майка, на която се възхищават мнозина, домакиня, съпруга и приятел, който е готов на всичко за всеки. До тук добре. Но дойде денят, в който осъзнах, че това състояние на будна кома ме е довело до едно много лошо състояние на физиката, емоцията и духа. Единственото запазено в мен бе менталната част от съществуването ми, чието оцеляване просто се дължеше на младата ми възраст от 39 години. Нищо повече не бе съхранило ума ми, както възрастта, която поддържа капацитет от повече живи клетки, от която и да е друга възраст след нея, особено прекрачили цифрата 40. О, не, тук не говорим за остаряване на всекиго над 40. Съвсем напротив: новите 20 са настоящите 40! Стига да ги искаме, да ги живеем, полагайки усилия за това. Иначе 40 ще се окажат просто 40, а при някои индивиди и 50+.

Но дали отделяме време, за да се замислим реално над това как изживямаме дните си или го караме както дойде, в будна кома – важно е Животът да върви. Но дали, ако знаем, че Животът може да върви по-добре, по-лесно, по-истински, бихме останали в кома или бихме предпочели да се събудим за новите реалностти, които може да са наши!? Дали!?

Прави силно впечателние през годините колко прецизно едно домакинство отделя време, за да планира годишната отпуска. Изборът на място за отсядане е съпроводено от дълго разглеждане на местото, сравняване на цени, разговори по телефона, размяна на писма с допълнителни изисквания за престоя; подготовка на дрехи, обувки, чанти, които да си отиват с поредния чифт джапанки. Умът е ангажиран дни наред, седмици, месеци, докато най-накрая не дойде месец юли и не тръгнем на път. Мислим, премисляме, визуализираме – знаете ли, че всичко това също харчи време. Житейско време! Ценно време! И ние го отделяме. След това идва време за рождения ни ден. Планиране, избор на меню, напитки, покани, текст, потвърждения… и отново: какво ще облека, с които обувки ще съчетая ансамбъла от горно и долно, а чантата, а фризьора, а гримьора, а… Децата кой ще вземе? Доколко ще останат на купона? Изобщо да присъстват ли – ще се пуши, пие, хората ще говорят глупости. Ако дойдат как да ги облека, а съпруга ми, ами майка ми, ами… След това идва време за първия учебен ден – и пак се започва: училище, уроци, кой ще кара, кой ще взима, кой ще проверява. След това идва време за Великден – заминаваме с приятели: къде, с кого, за колко, какво ще носим, къде ще си готвим, ще има ли кухня в мястото за настаняване. Куп въпроси, изискващи търсене, планиране, дисциплина, търпение. Все хубави качества, които водят до един блестящ резултат на запланираната цел. Е, не дай си Боже, нещо да не се случи така, както сме го планирали, вдигаме телефона и накълцваме отговорното лице в един миг само – караме се с домакините на мястото, крещим на сервитьорите, че са изнесли не в точното време welcome drink-а, че е закъсняла анимацията за децата и какво ли още не… до изнемога…

Колко дълго планираме в търсене, уговорки, приготовления. Ако сложим на масата времето, което харчим за тези, трябва да признаем, не най-важни неща в Живота на човека, ще се окаже, че сме похарчили часове, дни, седмици може би наред време, което би могло да бъде оползотворено в нещо наистина полезно. Защото, да, почивката в Гърция, в Италия, в Испания, на нашето Черноморие не е най-важното нещо в Живота ви. Ако е, то значи ние сме се изгубили житейски – ние живеем в будна кома, чието „най-ценно“ качество е в това да БЪРКА ПРИОРИТЕТИТЕ. Да поставя на преден плане неща от Живота, които по ред не са важни.

Всъщност, от 1ви януари до 31ви декември хората живеят в постоянно планиране на не най-важните неща от Живота. Вие ще кажете: но защо рождения ден на детето да не е най-важния ден? Ами защото е само един. И ако само в един ден се опитваме да покажем себе си в името на детето и изоставим следващите 364 възможности, то значи нещо с нас не е наред. Ако чакаме Коледа, за да бъдем щастливи, то какъв изобщо е смисълът от този празник, ако той ще донесе само мигновено щастие. Коледа, Нова Година, рожден ден, на ски ваканция, имен ден, свети валентин, 8 март, рожден ден, имен ден, цветница, великден, рожден ден, имен ден, ден на труда сливаме с празника на Св. Георги, лятната ваканция, 6ти – 22ри септември, първи учебен ден, рожден ден, имен ден, Бъдни вечер, Коледа ииииии кръгът се завърта отново и отново. Вие отделяте неимоверно количество време, за да планирате не толкова важни неща. И сега…бъдете внимателни! Колко време от своето ежедневие от 1ви януари до 31ви декември вие отделяте, за да помислите за вашето Здраве? Бъдете честни! Бъдете коректни в отговора! Не се притеснявайте да го направите. В крайна сметка никой няма да ви чуе. Признайте си вътре – във вас. Не го споделяйте, ако това ще ви накара да се чувствате уязвими и засрамени.

На 39 години аз бях един много необичащ се и неуспешен човек, защото обичах силно до изнемога и успехите ме спохождаха в моята професия, но аз не бях здрава – аз бях една болна 39-годишна жена с множество здравословни проблеми, които се стоварваха върху мен от години, но аз пренебрегвах мисълта за Здравето в опита си да пропътувам най-дългото разстояние на планетата земя – да стигна до другия й край, да се погрижа за най-голямото и престижно събитие в историята на страната ни като събитиен мениджър, да проведа възможно най-голямо количество обучения в сферата на събитийния мениджмънт… Аз нямах значение във вълната наречена Моят Живот на една 39-годишна жена. Мен не ме вълнуваще моето Здраве, и това беше най-голямата ми грешка. И когато в дома ни дойде лошата новина за моят съпруг, свързана с болестта рак и „Имате шест месеца живот!“, аз за първи път от години се събудих. Нищо от онова, което бях уж спечелила и притежавах, имаше някаква стойност. Нито парите, нито времето, нито знанията в една професионална област, която, да, тя е много хубава и носи силно удовлетворение на хората, защото е свързана с веселие и забава – нищо от това обаче нямаше вече значение, защото започнахме да броим дните в „И;ате шест месеца Живот!“. А знаете ли как се броят дните? Знаете ли как се броят 182 дни? Броенете се оказа мното трудно, носещо със себе си страх, недоумение, неразбиране, нежелание – толкова много неща с „не“.

На какво разчитахме и двамата, оповавайки се на онзи успех, който е разпознаваем от всички – модерни коли, последен модел телефони, дрехи по последна мода, пищни тържества с приятели. Нима това е най-големият успех?! Не, разбира се! И някои от вас, да не кажа повечето, знаят това, защото са страдали през Живота си и покрай близки и в това си страдание малко или много са осъзнали, че най-важното в Живота е Здравето.

Ако сега ви попитам какво означава Здраве, надали ще се намери човек, който да отговори на този въпрос в тази зала. И не защото омаловажавам вашия интелектуален потенциал, а защото автоматичният пълноценен отговор за дадено нещо може да дойде само тогава, когато мислим за това нещо много често – задаваме си въпроси, свързани с него, оглеждаме всички негови заоблености и ъгли, припознаваме себе си в него. А Здравето? Е, всеки иска да е здрав, но не всеки прави нещо по въпроса със своето Здраве. Научните среди не мълчат. Те споделят, че над 80 % от хората мислят, че Здравето е важен актив за Живота на човека, но не правят нищо по този въпрос. 10% мислят, че е важен, но не и най-важен, и не правят нищо по въпроса със Здравето. 7% мислят, че Здравето е най-важния актив, но не полагат усилия за неговата крепкост. Едва 3% от хората вярват, че Здравето е приоритет номер 1 в Живота на човека и полагат целенасочени усилия да поддържат неговата крепкост през годините. Едва 3% на фона на 97. Покъртително!

Днес, тук, пред вас стои една жена вече на 46 години – майка, а от 6 месеца и баба на прекрасна внучка, съпруга и приятел, която вече 7 години от своя Живот всеки ден се грижи за своето Здраве. Всеки ден! 24-7! Без стоп кадър! 7 безценни години на търсене и намиране, на полагане на усилия в лечебни практики, в спорт, дишане, грижа за ума, душата, духа. Няма ден в моя Живот, в който аз, Ади Цанова, да не съм не просто помислила за своето Здраве, а положила поредното усилие то да е крепко. И също така пред вас стои Една Наистина Успяла Жена, защото е здрава! Дали днес съм успешна с по-малко работа, по-лежерно – спокойно отношение към успеха в професионален план, с повече време за себе си, но не и за другите? ДА! ДА! И ДА! Аз съм по-успешна отвсякога, защото като един здрав човек на мен ми отнема по-малко време, за да свърша дадена дейност, по-концентрирана съм, по-спокойна и уравновесена – тези качества ми дават възможност да мисля по-далновидно и трезво, да преценявам ситуациите и нужния принос от моя страна в тези сутиации. Грижата за Здравето изисква дисциплина – като един истински спортист, войник, който от сутрин до вечер знае какво иска, как да го постигне и го постига. Днес аз съм още по-дисциплинирана отвсякога. Търпението също се настани в моя дом – в моята същност, изградена от съчетаване на физика и енергийни същности, сред които най-познати са емоционалната, умствената и духовната. Вече бързам бавно, спокойно, обмислено и без страх. Аз зная, че моето Здраве е най-голямата предпоставка да успея във всичко друго, ако успявам да бъда здрава. Днес, тук и сега пред вас стоя в 20 ден на гладолечение само на вода. От 20 дни аз не консумирам нищо друго, освен въздух, вода и енергия. Как е възможно това!? – ще попитате вие. Възможно е! Здравете не е за изрбани, а за онези от вас, нас, които искат и полагат усилия за това свое искане, защото само с „искам това или онова“ в Живота не се полачава. Даже не го казвам със съжаление, защото е твърде лесно, а аз към лесните неща не съм привързано от дете.

През тези 20 дни аз се връщам назад във времето, конкретно през тези 7 изминали години и три месеца, от Голямата Промяна на Ади и Милен Цанови, която изживяхме ЗАЕДНО в името на победата над болестта рак. И не само над нея, защото работата в процеса на тази наша Промяна премина през куп победи, за които не сме и предполагали, че можем да оглавим като пълководци. През тези 20 дни се връщам към първата книга, която прочетох в желанието си да науча повече за Здравето на човека и процесите, през които организма преминава, за да го възвърне. Именно с тази първа книга аз осъзнах в каква тотална заблуда се е движел Живота ни до момента на диагнозата и колко глупаво е било всичко, освен радостта от това да бъдем родители на две прекрасни дъщери. Връщам се назад във времето, когато седнах срещу белия лист хартия при старта на написването на нашата първа книга за Здраве НИЕ ПОБЕДИХМЕ РАКА!, за да изпища на първата й страница:

В нашата книга думата „Живот“ се изписва с главна буква, както и думите „Здраве“, „Любов“ и „Пътят на Промяната“. Значими думи, в които е заложена Силата на словото.

Аз вече знаех, че Живот, Здраве, Любов и Промяна обезателно трябва да се изписват със заглавни букви. Защото са значими, най-истинските думи като Родина, като Мама, като Приятел.

Връщам се назад и си спомням, че година по-късно на първа страница на втората ни книга „21 дни да промениш Живота си! ПРОЕКТ ЗДРАВЕ“ изписах:

Единственото, за което съжаляваме, е, че болестта рак ни Пробуди. Вярваме, че Пробуждането може да се случи и когато не си болен… Вярваме…

Година по-късно решихме, че ще лекуваме и душата на хората с нашата книга „…за Здравето с Любов…“, защото хората забравят да правят това или изобщо не се сещат, че може. И тогава пред белия екран на първа страница изписах:

Твърде дълго чаках, за да бъда в едно с това, което ме изпълва изцяло – с нещото откровено и напълно мое. А то е да пиша. Да пиша за хората, които ни четат и се чувстват добре от това. Твърде дълго се случваше тази моя мечта. Твърде сложно като че ли. И твърде… Не! Не е твърде късно за нищо вече, защото, както обича да казва Милен, „Най-доброто тепърва предстои! Ние само трябва да сме готови да го посрещнем, обгрижим и поемем в себе си.“. Винаги съм харесвала вдъхновенията на Милен. Често непремерени и граничещи с лунатизъм, ала толкова истински поднесени, че вярата в тях се настанява много бързо и с лекота. Това е неговият чар, в който се влюбих преди толкова много години. Още една история, която чака да бъде разказана…

А година по-късно дойде времи и за нашата книга Вкусът на Живота!, на чиято страница изписах:

Една история за истинския вкус на Живота. Онзи, който принадлежи на небцето и душата. В тази книга има само толкова истини и чудеса, колкото всеки един от нас е готов да осмисли и приеме…

А това лято, красивото, което мина в планиране, се роди ЖИВА КЛЕТКА – една книга обгръщаща множество процеси, даващи знание на човека за истинската вродена воля на организма на човека да оцелява и пребъдва. Една книга, изпълнена с откровенията на съвременния подход към човешкото нездраве, които са пагубни за неговия жив капацитет – за неговия Живот. Още с първите страници на белия компютърен лист реших да остана вярна на себе си, бидейки отново силно дръзка без капка свян и срам пред лицето на невярващите и изписах:

Човек е резултат от собствените си убеждения и нищо повече… Нашата пета Книга за Здраве ЖИВА КЛЕТКА за СУПЕР ИМУНИТЕТ – ВЕЧЕ НЕ Е МОДЕРНО ДА БЪДЕШ ПАЦИЕНТ е посветена и на невярващите. На онези, които не поглеждат по-далеч от носа си и не докосват нищо, което отстои по-далеч от ръцете им. На всички вас, които не искате да повярват в силата на естествените лечебни процеси, които са способни да лекуват организма със собствени сили. И това не е чудо, а реалност, до която се докосват малцина. А кои са те? Те са една друга порода хора – смели и търсещи. Пожелаваме ви Пробуждане!

И после се връщам към реалността на моите 20 дни в процеса гладолечение само на вода, за да си примопня, ей така за още кураж и смелост, как започна всичко и защо се решихме на този нелек физически, емоционално и душевно процес. Всяко нещо започна отнякъде. Нали така? Има първороден източник. И си спомних… Това бе моментът преди 7 години, когато за първи път видях как изглежда здравата жива клетка и как изглежда нефункциониращата причиняваща вреди клетка. Разликата беше огромна. Разликата беше покъртителна. Бях очарована, запленена от вида на живата клетка и погнусена от нефункциониращата – причиняващата смърт клетка. Помня, че се опитах да си представя колко живи и колко мъртви клетки имам към дата 1ви ноември 2014 година. Отговорът ме изуми, защото аз вече знаех, че те не надделяват, но ги има и са в количества. И именно тези количества причиняваха нездравите процеси в тялото ми. Колко по-дълъг, подробен или пък научнооформен довод ми трябваше, за да осъзная, че моето тяло е живо единствено и само по стечение на обстоятелството, че има хомеостаза, която се грижи за него, но…докога? Това беше Важният Въпрос: Докога!?! Движех се, дишахх, по цял ден не сядах, работех, ядях, пиех, чувах, чувствах, но…докога?!? Докога моето тяло беше способно да издържи. Това беше моментът, в който аз взех решение да се впусна в едно дълбоко изучаване на човешката клетка и заложените в нея процеси, на които тя се подчинява и функционира. За мен беше важно да опозная този свой вътрешен свят, за да разбера външния. Исках да разбера на какво още е способен организма, след като е склонен да търпи ужасни набези върху себе си с липса на сън продължително време, алкохол, цигари, преяждане, непълноценно дишане, липса на адекватен двигателен режим, избухлива емоционалност и какво ли още не. Исках да опозная невидимото с просто око, за да разбера видимото. И най-вече исках да разбера дали организмът е способен да възвърне Здравето си със собствени усилия и средства, ако именно липсата на усилия е причинила болестта. Искам да знам! – се превърна в моето мото, което 7 години неотлъчно съпътства моите дни да един вече Пробуден в Здраве човек.

И така, един ден попаднах на най-подробната снимка на човешка клетка, заснета с помощта на рентген, ядрено-магнитен резонанс и набор от данни за криоелектронна микроскопия. Снимката е споделена от Станфордския медицински университет. Снимката е оценена високо от научното общество и е възхвалявана в продължение на месеци в различни научни очерци за нейната красота. В какво всъщност се състои тя?

Цветната палитра, която човешката клетка съдържа, е неописуема с прости думи. А разнообразието от форми надхвърля човешките очаквания. Всеки път щом НАСА публикува снимка на планетата ни Земя от космоса, неземната красота привлича погледите на човека в съзерцание с дни, а възхищението трае с години. Картината се помни сякаш до последния детайл, а съзнанието търси още и още детайли. Такова впечатление оставя и клетката със своята палитра от цветове и форми.

Най-детайлната снимка на човешката клетка прилича на космополитен град със зелени площи, кръгли, продълговати, квадратни, цилиндрични, многоъгълни форми, плавно преливаща се многоцветна цветова гама, малки стълбовидни форми като малки небостъргачи, оградени паркове, пътища, пътечки, верижни структури. Имаш усещането, че си в някой фантастичен филм, в който колите летят над огромните строителни структури, построени сред природата в планински ждрела, пустини, на склонове, върху пясък и пепел. ЖИВАТА КЛЕТКА Е КРАСИВА! Всичко в нея е силно завладяващо за очите, а оттам и за съзнанието, което те са нахранили. ТАКА ИЗГЛЕЖДА ЗДРАВАТА КЛЕТКА! Красива! Безумно красива! НЕЙНАТА СЪЩНОСТ Е МИРОЛЮБИВА.

Нездравата, атипичната, болната клетка е грозна. Тя е изкривена, формите й не са така отчетливи, цветовете й са сиви, тъмнокафяви и черни. Тя е изкривена-видоизменена от агресивната й натура, в която се е претрансформирала благодарение на лошите човешки навици. Миролюбието си е отишло от нея. Тя е започнала да вандалства из организма на човека като агресивен тийнейджър с бухалка в ръце, който не иска да приеме, че нещо не е правилно и по неговите правила. Тя се е превърнала в социопат, който не приема никакви правила, буйства безконтролно, преследвана постоянно, но без резултат, и рушаща всичко наоколо. ТАКА ИЗГЛЕЖДА И ДЕЙСТВА БОЛНАТА КЛЕТКА! В нейната същност е заложена агресията.

И тук въдникна средващия още По-важен въпрос: А как се слумва так, че живата клетка се превръща в агресивна, вандалстваща, саботираща организма и ненужна?

„Благодарение“ на тютюнопушенето здравите клетки в бронхо-белодробната ни система се превръщат в болни. „Благодарение“ на лошите хранителни навици здравите клетки в нашия стомах се израждат в болни. Те чоплят стените на стомаха и го нараняват, образувайки гнойни огнища – рани. „Благодарение“ на липсата на движение човек превръща здравите клетки на своя опорно-двигателен апарат в болни, вяли, мързеливи, неподвижни и крехки. „Благодарение“ на алкохола човек превзема здравите, ЖИВИТЕ КЛЕТКИ на черния дроб, за да ги превърне в мръсни, гнили, болни. „Благодарение“ на ежедневния навик на гримирането жената запушва порите на кожата на лицето си, и позволява на свободните радикали да се натрупат в нейните слоеве, за да започнат да безчинстват безпрепятствено. „Благодарение“ на липсата на качествена вода ЖИВАТА КЛЕТКА се превръща в болна с мухлясали стени, неработещи енергийни централи и мръсни цветове – като едно гроздово зърно, на което са отнели водата, и то се е превърнало в безвкусна мръсна стафида.

Не, вие не сте красиви, защото сте с грим. Вие не сте красиви, защото сте облечени по последна мода. Вие не сте красиви, защото редовно боядисвате косата си. Когато човек е здрав, когато в неговото тяло има живи клетки, той изглежда красив, с чиста светла кожа, хубава коса, някак си озарен, усмихнат, вътрешно наперен и уверен в себе си човек без излишна помпозност. Когато човек е болен, неговата кожа е сива, лицето неприветливо, мирише неприятно, поти се обилно, няма истинско самочувствие. Този човек е вял. Мързелът у него надделява. Не му се занимава с нищо. Търси да яде отново и отново, да пие безалкохолни напитки, които заместват липсата на естествена емоция с неестествените захари, които съдържа, и Е-тата, които предизвикват кратък изблик на енергия, и после… Отново вялост, желание за сън, липса на воля, липса на желание за нещо повече от съществуване. Човекът се превръща в една голяма болна клетка. А болната клетка не е жива клетка в истинския смисъл на думата „жив“. Тя просто съществува без да допринася с нещо добро на организма и околните клетки. Тя е лоша клетка. Тя буйства, руши и разболява. И не след дълго човек се оказва с празни ръце пред изречението „До вчера нищо ми нямаше, а днес… Ето това ми се стовари на главата.“

Колко странно разсъждават хората за своите състояния. Те мислят, че нещо или някой просто ги наказва, за да им даде урок, който те няма да научат, защото са невинни в действията си спрямо самите тях, пренебрегвайки с години онези малки, дребни, спорадични може би неразположения, но повтарящи се във времето, които водят до съответната диагноза. Една от най-често срещаните днес е диагнозата рак.

Научните среди обещаха, че до 2030 година всеки трети човек на земята ще премине през това заболяване. Преди 10 години хората се присмиваха на това твърдение. И днес продължават да го правят, макар че статистиките са категорични, че вече във всяко семейство от пет човека се среща с диагнозата рак. Всеки трети човек на земята е с високо артериално налягане, дългогодишна констипация, диабет, сериозни проблеми със сърдечносъдовата система. Автоимунните заболявания са пандемията на 21 век.

Сега разбирате ли, защо желанието ми „ИСКАМ ДА ЗНАМ!“ вече 7 години не напуска съзнанието ми, което вечно ще се стреми към опознаване на неопознаваемото докрай в търсене на Гралаа на Здравето.

Кръговратът на недоумението, незнанието и нежеланието са съпътствали човешкото съществуване от дълги времена. Днес се твърди, че човек е постигнал толкова много, но всъщност не е стигнал до никъде, защото стремежите не са в правилната посока. Тя трябва да бъде само една – Здравето. Няма технология, която да би могла да замести Здравето в неговата пълнота и като чиста форма понятие, и като физическа предразположеност да живееш пълноценно.

Здравето се нуждае от 7-те елемента, които осмислихме още преди 7 години и заложихме като най-важния рефрен в нашата Оздравителна Програма за здрав, щастлив и пълноценен Живот – ПРОЕКТ ЗДРАВЕ – ВКУСЪТ НА ЖИВОТА! – Ултрапревенция – 7-те елемента на Здравето:

Здраве чрез слънце-светлина, въздух, дишане, медитации;
физическо Здраве чрез движение и здравословно хранене;
интелектуално Здраве чрез знание;
емоционално Здраве чрез ментално програмиране и воля на ума;
духовно Здраве чрез йога на словото;
социално Здраве чрез приемане-съпричастност на Заедно;
Здраве чрез Любовта на вдъхновението.
Тези седем елемента са в основата на всички оздравителни процеси у човека, засягащи неговата физика, душа и дух. Когато към нас се обърне някой с молба за помощ, свързана с неговото Здраве, което той иска да възвърне в своето тяло, ежедневие и дух, ние сме категорични, че промяната следва да бъде на всички седем нива едновременно, за да се изградят отново основите на пълноценността. Интересно е как реагират хората, когато им споделим тази наша гледна точка. С отегчение, защото им се струва много. А много означава да няма време за продължително планиране на ваканциите, ежеседмичните разпивки с приятелите, седенето по два-три-четири часа във физьорския салон за поредната най-модна прическа. Много означава да отдадеш себе си на усилията, действията, резултатите. Всъщност, истината е, че повемето хора живеят с мисълта за „На мен ще ми се размине!“ Това е чудесна позитивна котва в съзнанието на човека. Прекрасна е! Но ако действията в навици граничат със самоунищожението на живата клетка, която ни поддържа живи и здрави, то колко дръзко сме склонни да заложим на „На мен няма да ми се случи!“.

Живата клетка е онази, която възражда организма. В механизмите на нейното съществуване е заложен прецизен брой функции, които поддържат всяка нейна функция отвътре и всяка отвън във взаимодействието й с другите клетки в огранизма. Живата клетка е съвършена! Тя се възпроизвежда навреме, очиства също навреме, пълни с есенциални вещества, взаимодейства в точното време, реагира целенасочено. В живата клитка се намира смисъла на човешкия Живот в нговата изначалонсот на проява. Хиляди учени са се опитвали да обяснят появата на Живота на земята, и хиляди не са успяли. Причината е в липсата на вяра, че едно толкова малко невидимо с просто око „нещо“ може да управлява цял огранизъм в милиони функционалности.

Вярвам, че Йордан Радичков е бил прав, споделяйки, че човек открива себе си, когато премери сили с някое препятствие. И ако диагнозата болест е това препятствие, то има ли нещо или някой, който би могъл да спре порива за Живот, за който да се борим. Чуйте нещо интересно!

По време на брутално проучване в Харвард през 50-те години д-р Кърт Рихтер пуска плъхове в басейн с вода, за да провери колко дълго могат да стоят над нея. Средно плъховете се отказват и започват да потъват на 15-та минута. Но точно преди да се откажат, поради изтощение, екипът учени ги изважда от водата, изсушава ги, оставя ги да си починат за няколко минути и ги връща за втори рунд на престой. Колко време мислите, че са издържали при втория опит? 5, 10, 15, 20 минути? Предположете. Около 60 часа. Те са плували 60 часа във водата. Забележително, нали? Екипът учени стига до заключението, че тъй като плъховете вярват, че в крайна сметка ще бъдат спасени, те могат да внушат на телата си да издържат на изпитанието, което преди това са смятали за невъзможно.

И тук идва прозрението: Ако надеждата може да накара измъчените плъхове да плуват толкова дълго, какво може да направи вярата в нас самите и способностите ни? Та нали ние, човеците, сме най-висшите същества на планетата Земя. Да, и единствената, която върви срещу своята жива същност, самоунищожавайки я често до преждевременна смърт. Да, прав е бил Ерих Мария Ремарк (Велик писател!, когото аз, Ади, обичам много.) Той пише: Докато човек не се предаде, той е по-силен от съдбата си.

Замислете се, дайте си ясна представа, колко много време отделяте да планирате „неща“, свързани с вашето Здраве. И колко от планираното е осъществено реално. Защото само с планиране – с голи намерения не се постигат отчетливи резултати. Всъщност, постига се „ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!“. Дали планирания час сутрин в целенасочен двигателен режим е осъществен или само замислен и планиран като време, което обаче вие харчите все пак за нещо друго, което, да може и да е много важно, но то постоянно измества вашето ясно намерение да започнете да спортувате. Сигурна съм, че оценявате репликите и голямата лъжа, която се побира в тях: „Прочетох и се съгласявам“ и „Започвам от понеделник, от 1ви януари, от след рождения си ден…“. Голи обещания, водещи доникъде. Хубаво е, че планирате словесно. Невро-лингвистичният подход е начин за действие, закотвяйки в съзнанието ви намерения, които с времето да осъществите. Но колко дълго вашата жива клетка е склонна да чака промяната, към която вие се стремите? Колко дълго тя може да издържи просто на намерението, но не и на реализацията?

Една персийсак поговорка, която някои от вас със сигурност са чували и преди, гласи:

„Този, който знае, че не знае, обучи го.

Този, който знае, че знае, слушай го.

Този, който не знае, че знае, пробуди го.

Този, който не знае, че не знае, избягвай го.“

Моята роля днес пред вас не беше да ви накарам да промените от раз вашите възприятия и разбирания. Аз не зная какво всеки от вас знае и какво не знае. Аз искам просто да ви помогна да оцените най-важния елемент от вашия Живот, наречен Здраве. Това бе единствената ми цел днес, тук и сега. Конфуций е казал, че това, което търсиш, е вече в теб. А Валерий Сенелников в своята книга „Възлюби своято болест“ допълва: Не търси наоколо, защото тъпчеш със собствените си крака онова, което търсиш.

Ние, Ади и Милен, успяхме! ВРЕМЕ Е ДА УСПЕЕШ И ТИ!

ВДЪХНОВЕНИЕ МОТИВАЦИЯ ПРОМЯНА

Това е нашето мото за теб.

Бъди решителен и поемай по Пътя към твоето Здраве.

ТИ МОЖЕШ! НИЕ ВЯРВАМЕ В ТЕБ!

ВРЕМЕ Е ДА ПОВЯРВАШ И ТИ В СЕБЕ СИ.

На добър час! Аз ви пожелавам ПРОБУЖДАНЕ!

За мен беше чест и огромно удоволствие да бъде на сцената на TEDxVitosha Women! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!