Пропастта между очаквания и резултати

Пропастта между очаквания и резултати

Проблемът на нашето съвремие е в лекотата на нещата. Всичко в нашия Живот е много лесно изпълнимо и лесно достъпно. Движем се все по-малко, защото на разположение имаме автомобили. Ако едно време децата бяха съпровождани от родителите пеша до спирката на автобуса в квартала, за да отпътуват сами към училище, то днес се страхуваме твърде много и сами не ги пускаме никъде. Няма да закусим у дома, защото на път има нещо доста по-лесно достъпно, отколкото процесът „пазаруване-складиране-изваждане-рязане-готвене-миене-прибиране“.

А процесът готвене е по-лесен отвсякога. Едно време всяка млада булка се стараеше да стане освен добра къщовница, но и отлична готвачка. Днес това изобщо не е необходимо, защото всеки малък или голям супермаркет предлага полуготови ястия, които спестяват време и усилия, както и готови салати, консерви, пакетирани готови продукти и какво ли още не, което „спестява време“. И си мислим, че в името на повече време за себе си, за децата си и за съпруга си, попадаме в ръцете на илюзията за „повече време“. Тази илюзия вече дава плодовете  на своя труд в болестни състояния и то от ранна детска възраст. И колкото немислимо да звучи, причината е в сандвича, който си изял набързо преди работа в лафката, вместо приготвения у дома. Причината е и в колата, която уж ти спестяват време, а в същото време те прави още по-обездвижен. А кариеризмът уби всички приказки за времето с децата.

Домовете се опразниха от домашни библиотеки, и на мястото на традиционните рафтове за книги с книги вече има големи  стени със сувенири от неизживяни ваканции. Сега това е модерно. Да няма книги. Да се чете в интернет. А колко се чете там, това е друга тема. Важното е да е лесно. Ако може статията да е кратка и с повече снимки. Да има снимки – сеир, не текст – размисъл.

Образователният ценз с всяка изминала година спада. Изпитните листове стават все по-опростени от предходната година. И така…до безкрая на очакванията, които са големи, но усилията трудноприложими.

В подхода при общуването с хора, които търсят нашата подкрепа, имаме няколко изисквания. Да прочетата книгите ни, да си направят необходимите изследвания и да подготвят конкретни въпроси, които искат да отправят към нас. Мъката на хората е, че все искат да пропуснат някоя от тези три стъпки или най-добре всички наведнъж. Искат да е лесно. Много става трудно да се четат две книги от хората (авторите), от които всъщност очакваш подкрепа, търсиш съвет, искаш мнение, да си правиш изследвания и чак пък да си подготвяш конкретни въпроси. Не може ли „Ама аз накратко да ви питам?“ Важното е да е набързо и да е сега, защото аз бързам, стархувам се, искам отговор днес.

Същото се случва и с желанието на хората да знаят стойността на нашата Оздравителна програма, която не е официално оповестена. И причината за това е в нашето желание да видим кой е готов да положи усилия за своята Промяна. Затова и текстът в „Как се кандидатства за Програмата“ ние молим всеки желаещ да изпрати отговори на два въпроса: „Защо искате да се включите именно в нашата Програма?“ и „Разкажете ни за вашите предизвикателства, пробудили желанието ви за Промяна.“. Два прости въпроса, на които, ако човек е съзнателен, ще отговори в рамките на 30 минути.

Даже сме допълнили нашето желание да получим от тях информация: „Ние отлично знаем, че стойността на дадено нещо е от решаващо значение за това дали то ще се осъществи или не. Ала целта не е просто да получите знание за тази стойност, а да се запознаете с подробностите, които запълват нейното съдържание.

Също така за нас е важно да получим знание защо искате да се включите в Програмата ни. Да, нашата Програма е една чудесна възможност да се разходите до Тайланд, ала това, което предлагаме ние е нещо много по-сериозно и отговорно от просто разходка. Нашата първа програма ни даде ясното знание, че хората идват по различни причини, ала най-важната е, за да открият Пътя към своето изконно Здраве.

За нас също е важно кой стои насреща, проявявайки интерес към Програмата и нейните ползи. Ако интересуващият се не положи усилия, за да сподели с нас своите намерения към Програмата и съжителството с нас 23 дни, то няма да им никакъв смисъл да продължим да общуваме, тъй като ние залагаме на карта нещо много по-ценно от стойност и присъствие. Ако човек е в невъзможност да положи малки усилия за нещо толкова важно, то как по време на Програмата, а и преди нея – по време на подготовката, ще успее да се съсредоточи върху важното – смисленото и даващото резултати.“

Въпреки тези обяснения, насреща ни застават разгневени хора, които настояват да узнаят стойността. Защото така е по-лесно, по-бързо и не е в разрез с ленивите навици, които имат. Точно по същия начин хората подхождат и към своята болест – те неглижират очевидното, което се случва с тях, защото някой друг може да им каже, да ги поведе, да им отвори  и тази врата, и следващата, и да е …лесно.

Ленивият ум винаги води до половинчати опити „…намалила съм месото, почти не ям вече торти, към които съм така пристрастена, хляб ям само вечер, а мляко си купувам от онова… И защо не ми се получава?“. Защото трябва да положиш усилия. Да, ако искаш да победиш паразитите, трябва да четеш много за тях и прецизно да прилагаш добрите практики, а не просто да попиташ „…а колко струва тази добавка за паразитите, която ползвате?“. Има ли някаква значение колко струва, ако не знаеш какво съдържа тя и как действа на организма. Това като преди време получихме запитване в офиса за предолжение за кетеринг за едно сватбено събитие. Когато попитахме бъдещета булка коя е датата, на която се е спряла, тя в обратен имейл до нас ни сподели, че всъщност тя никак не харесвала сватбите, и даже нямала гадже в момента, ама понеже чула за нас, й било интересно „…колко излиза една сватба…“, та ако някой все пак се намери „…да грабне сърцето ми и да ме убеди да имаме сватба…“, да „…имам горе-долу представа за бюджета…“. Разбира се, останахме шокирани и прекратихме преписката, защото дамата явно имаше много свободно време в ежедневието си.

Не се гневете на доктора, че не ви дава отговор на въпроса „Каква е причината за болестта ми?“. Защо се ядосвате, че не получавате отговор на този въпрос. Истината е, че лекарят не знае. Той може само да предполага, но не и да знае конкретния отговор. Вие сте тези, които трябва да знаете, вие сте тези, които трябва да положите усилия да знаете. Не е редно да се гневите на онколога си, когато болестта не си е отишла, след като все пак сте направили шест курса химиотерапия. Не! Той не е виновен! Истината е, че вие не слушате. Той, лекарят, не ви е обещал (те никога не правят това!), че ще ви излекува с този метод. Както и ние не ви обещаваме, че гладолечението, биорезонансната терапия, двигателния режим, добрите мисловни практики ще ви излекуват. Не можем да ви обещаем това, въпреки че вие го очаквате, защото ви е страх и сте отчаян, и искате да чуете именно това. Би било нечестно да дадем това обещание. Ние не сме вие, ние не сме във вашия организъм, ние не го усещаме, не го обгрижваме, не можем да разпознаем неговите повици за „нещо“. Вие може да очаквате всичко, но резултатите от това всичко са обвързани не само с пожелание да се случи, а и с ЛИЧНИТЕ усилия в правилната посока. Ние не ви обещаваме, а ви споделяме, че ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! С какво ще запълните това ВСИЧКО е плод на вашите воля и усърдие.

И ако си мислите, че някой ще ви води за ръка, ще чете, вместо вас,  ще търси, вместо вас, значи губите време в заблуждения, вместо вече да действате.

В програмата ни на Острова на Промяната дойдоха хора, които не се бяха подготвили за нея. Не бяха прочели книгата ни (първата беше излязла месеци до първия заход с участници), бяха направили половинчати изследвания, а не онези, които препоръчахме, и не бяха положили усилия в режима на хранене. Въпреки липсата на прецизна подготовка, която бе коментирана още с набирането на участници за програмата, те дойдоха с огромни очаквания от Програмата и даже с очаквани конкретни резултати, които биха могли да бъдат постигнати, но единствено и само, ако бяха изпълнили предварителните стъпки. И, разбира се, дойде момент на разочарованието. Дупката зейна. Защо? Защото искат да е лесно. Принципът е: да, ти си ми казал какво да правя, но аз така или иначе ще идвам, така че няма нужда да се подготвям, но очаквам резултати. Тук обикновено учителят вдига ръце нагоре и търси отговорите извън себе си с поглед в Космоса.

В Програмата ни дойдоха обаче и хора, които се бяха подготвили, според препоръките. Не след дълго те разбраха защо тази подготовка е била толкова важна. Подготвилите се дойдоха с очаквания, които бяха покрити изцяло от Програмата ни, защото процесът беше ВЗАИМЕН.

Зейнала дупка я има почти във всеки един случай, с който сме се срещали през тези четири години в нашата Мисия Здраве. Почти във всеки втори случай.

Дълго ръзсъждавахме двамата къде се крие разковничето на тази зейнала дупка, която се образува от очакванията и резултатите, и го открихме. То е в ленивото отношение на хората към съзнателния процес на онова, което се случва с тях. Това е и причината да не постигат нищо, според очакванията си.

В семейството, в работата, в отношенията с приятелите също е така. Очакванията са едно, резултатите са нещо съвсем различно. И който не разбира това, значи не разбира и каква е разликата между успелите и неуспелите в Живота. Никой, никой не може да ни убеди, че е положил усилия и не е имало никакви резултати, защото всяко действие поражда противодействие. Т.е. всяко действие води до резултат. Това че не е очаквания, означава само едно: очакването по размер е по-голямо от положените усилия. Трябват още усилия за по-голям резултат.

Не търсете извън себе си причината за зейналата дупка на несправедливия късмет, който отива явно при другиго. Няма такова нещо като късмет. Има: очаквам – полагам усилия – получавам резултати. Не очаквайте: аз очаквам – някой друг полага усилия – аз получавам резултатите, защото това също е един основен проблем на хората, които търсят Здраве.

Често се обаждат съпруги за съпрузите си, сестри за зетьовете си, дъщери за майките си и казват „Аз прочетох вашата книга. Моята майка…“. Винаги питаме дали майката е прочела книгата. И често отговорът е „Не!“. Тогава защо трябва да водим разговор, който няма да донесе никому нищо. Човекът, у когото е болестта, трябва да прочете, да се интересува, да търси, да очиства тялото си, да го обгрижва с дишане, с движение. Какъв е смисълът друг да разбира, а не болния. Знанието  на друг няма да донесе Здраве. Ще донесе Здраве на знаещият, но не и на незнаещият болен.

Пропастта между очаквания и резултати е причина хората да не успяват да победят болестта. Помислете дали вас ви устройва да не четете, да не търсите, да не полагате усилия или, ако ги полагате, то да са лениви, половинчати, необмислени.

Помислете добре…