Кои сме ние - Ади и Милен Цанови
АдииМилен отдавна вече се пише ЗАЕДНО…
Кои са Ади и Милен Цанови?
(от книгата: НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО. ПЪТЯТ НА ПРОМЯНАТА. Ние победихме рака!)
ПОБЕДИТЕЛИ СМЕ! Така наричат себе си хората, които са спечелили борбата с диагнозата рак.
А как започна всичко?
За съжаление и благодарение на диагнозата „рак“ и предполагаемите шест месеца Живот, ако Милен не се подложи на операция, химиотерапия или лъчетерапия.
Какво знаехте за рака преди поставената диагноза?
Че е най-страшната, най-опасната и нелечима болест.
Кога разбрахте за диагнозата?
Милен е знаел от 23 октомври 2014 година сутринта. Два дни не знае как да сподели тази неприятна новина с мен. На 25 октомври сутринта към 11:00 поговорихме кратко и… той сподели, че е диагностициран с „рак на езика“, че има шест месеца Живот, ако не предприеме конвенционалните мерки, предписани набързо от доктора, който е гледал резултата от биопсията.
Значи заветната дата е 25 октомври 2014 година?
Да, това е заветната дата.
А защо победители е в множествено число? Нали ти, Ади, не си била диагностицирана със същата болест.
Защото Ади и Милен се пише заедно. Защото ние заедно изживяхме всичко. Защото аз съм негов съмишленик във всичко. Има много „защото“, които ни свързват в ЗАЕДНО. Както и нашите две прекрасни дъщери.
А защо „…благодарение на диагнозата „рак““? Това звучи някак си… странно. Да благодариш на най-страшната и нелечима болест е странно.
„Благодарение на рака“, защото той ни събуди от дълбокия сън, в който се бяхме унесли. Именно тя, диагнозата, ни пробуди, за да се осъзнаем на друго ниво и при други обстоятелства на Живота, който предстоеше да живеем. Ако не беше диагнозата „рак“, щяхме вероятно вече да сме се окопали в собствената си физическа презадоволеност, умствена ленивост и тежка житейска депресия. Ние бяхме тръгнали натам, въпреки прекрасния Живот, който имахме заедно, и разбирателството, което цареше в дома ни. Ако не беше ракът, ние нямаше да се пробудим за Нов Живот — здрав, пълноценен и най-щастлив! Ние сме като преродени. И това прераждане се случи толкова скоро след поставяне на диагнозата, че ние повярвахме не само в това, че е напълно възможно да победим на физическо ниво диагнозата, ала и на психическо, където тя се бе закотвила здраво. Да, за някои може и да е странно, че благодарим на най-страшната болест, ала това е нашата истина и тя не може да бъде пренебрегната.
Съжалявате ли за нещо?
Единствено и само за това, че се пробудихме благодарение на болестта. Съжаляваме, че трябваше да се случи именно по този начин. Явно така Вселената е искала да коригира нещо в нас, нашия Живот и бъдещи реализации. Затова и Мисията да проповядваме Здравето, която се превърна в наше ежедневие, има за основна цел превенцията, а не изчакване на диагнозата, за да се пробудят хората.
Кое беше онова нещо, което ви окуражаваше по Пътя към победата над рака?
За съжаление и благодарение на диагнозата „рак“ и предполагаемите шест месеца Живот, ако Милен не се подложи на операция, химиотерапия или лъчетерапия.
Спокойни ли сте на този етап от вашия Живот, че всичко вече се е разминало и можете спокойно да си отдъхнете?
Да, напълно сме спокойни. Оттук нататък, каквото и да се случи, ние вече знаем в какво се крие Граала на Здравето. Ние пием от него всеки ден и той ни дава сигурността, от която имаме необходимост, за да продължим Живота си напред в Здраве и благоденствие.
Разказвате ли вашата история на хората? Те трябва да знаят. Може да помогнете на много хора.
Разбира се, да, разказваме. На нас ни се случи нещо добро и ние непрекъснато разказваме за него на хората. Нашата помощ към хората започна с лични срещи. За да стигнем обаче до повече хора, последва създаването на нашата фейсбук група „Удоволствието да бъдем здрави! БЪДИ ПРОМЯНАТА!“. Нашите вече 7 Книги за Здраве са Наръчници, които достигнаха до много хора. Провеждаме семинари, обучения, свързани с храненето и здравословния Живот като цяло. И създадохме всичко това, за да стигне поуката от нашата история до колкото се може повече хора. Всичко, което сътворихме дотук, на повечето хора им се струва забележително. А за нас то е просто Мисия, която ние искаме да водим, докато не поемем и последния си дъх. Хората трябва да знаят, че изход има и той не е скрит, не е за богоизбрани и непростосмъртни. И този изход не е труден, стига човек да успее да се пребори с лошите си навици. Навици, които го съсипват често бавно и малко болезнено. Ала има и случаи, в които го съсипват бързо и много болезнено.
Нашите КНИГИ-НАРЪЧНИЦИ за ЗДРАВЕ
„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“ Плутарх
Може ли да ни разкажете за Любовта и диагнозата?
„Благодарение на рака“, защото той ни събуди от дълбокия сън, в който се бяхме унесли. Именно тя, диагнозата, ни пробуди, за да се осъзнаем на друго ниво и при други обстоятелства на Живота, който предстоеше да живеем. Ако не беше диагнозата „рак“, щяхме вероятно вече да сме се окопали в собствената си физическа презадоволеност, умствена ленивост и тежка житейска депресия. Ние бяхме тръгнали натам, въпреки прекрасния Живот, който имахме заедно, и разбирателството, което цареше в дома ни. Ако не беше ракът, ние нямаше да се пробудим за Нов Живот — здрав, пълноценен и най-щастлив! Ние сме като преродени. И това прераждане се случи толкова скоро след поставяне на диагнозата, че ние повярвахме не само в това, че е напълно възможно да победим на физическо ниво диагнозата, ала и на психическо, където тя се бе закотвила здраво. Да, за някои може и да е странно, че благодарим на най-страшната болест, ала това е нашата истина и тя не може да бъде пренебрегната.